Не знам дали си даваме наистина сметка колко много влияем и можем да вдъхновяваме другите?
И в лошото. И в доброто. Децата са най-големия пример затова. Това се случва всеки ден, дори да не си даваме сметка. Ако започнем да спортуваме и да влезем в добра форма, несъмнено още няколко човека в обкръжението ни ще започнат и те, особено ако има с кого да ходят на тренировки. Ако тръгнете на психотерапевт и споделите на приятелите си колко добре се чувствате, поне двама души ще тръгнат. Ако напуснете работата си, на която сте вече 10 години, за да последвате мечтата си, може би поне 1 човек ще добие смелост да го направи. Откакто съществуваме, поне още 2 бранда са ни споделяли, че са се вдъхновили да имат и те кауза, на която да даряват. Примерите са безброй.
Идеята е, че е готино, когато сме по-смели, емпатични, искрени. Това е заразно. Трябва да го правим с ясната отговорност, че сме пример, най-малкото сред най-близките ни хора. 
Но защо не и към непознатите? Защо не и към човека, който чака на опашката на Easy Pay и закъснява за работа? Защо не и към възрастната жена на спирката, която има нужда от 1 мила дума? Че нищо не ни спира. 
Затова направихме линия "Вдъхновяващи", която няма да подобри пътищата в България. Няма да нареди паветата, нито да намали корупцията. Но може да замисли някого. Може да докара 1 усмивка, съобщение, идея. А ние вярваме, че малките неща правят голямата картина. Ние всички носим своите послания и ценности, с които вдъхновяваме останалите - а каква по-висша мода от това?
