Когато влезеш в Instagram, можеш с ужас да разбереш, че всички са перфетни, освен теб, разбира се.
Всички готвят, ходят по почивки всеки месец, дрехите им са напълно изгладени, гледат 3 деца, успешна кариера и 4 кучета. Като цяло, животът е едно голямо парти, на което само ти не си канен.
Защото, докато наблюдаваш като снайперист животите на тези хора през телефона, който изплащаш, ти стоиш рошав, със закъснели крайни срокове, с дупка на чорапа и в поредната екзистенциална криза. Разбира се, чувството за вина те удря право в лицето. Защото как аджеба, те могат толкова много повече неща от теб? Защо ти не можеш?
А парадоксът е, че те също го правят, повярвайте ми. Затова всеки път, когато драматизираш, че нямаш перфектен външен вид, си припомни, че Меган Фокс страда от комплекс за малоценност. Всеки път, в който ти е кофти, че нямаш най-новия телефон, си припомни, че Морган Фрийман е с Iphone на 5 години. А когато получиш поредния си отказ, си визуализирай историята на Джей Кей Роулинг или направо си пусни да гледаш "Хари Потър".
Има и още едно място, където хората са повече от перфектни - в политиката. Там винаги някой друг е виновен. Не знам за вас, но аз нямам спомен някой да се е извинявал за нещо. И това ни ядосва непрекъснато, защото е повече от ясно, че всички допускаме грешки - каквото и да правим и работим. Но никога няма да израстнем емционално, ако не си позволим да бъдем уязвими, виновни, незнаещи, особено в свят, в който е препоръчително да можеш и знаеш всичко.
Замислете се, че хората, които се надсмиват над грешките си, не крият слабостите си, разказват как са се излагали и говорят открито за тегобите си, са много по-харесвани, отколкото хората, които винаги са добре и нищо им няма.
Та, мили приятели, много е тъпо да си перфектен. И тази статия е тъпа. Бъдете си вие - с всичките недостатъци и грешки, защото те ви отличават. Нека ги носим с гордост и да вдъхновяваме другите.